In the Limelight

ти
с твоите движения
които оставят след тебе
следи
златисто-кафяви
и дълбоки
дълбоко
в тъмносиньото
на завесите
ти
в кутия от дърво и кадифе
се взираш в прожектора
и той в теб
и
ти
събаряш стени
чупиш стъклени завеси
докато
музиката се вкопчва в теб
и те движи
докато трае магията
ти
мълчиш
шепнеш
викаш
ти
и погледа ти
дълбоко-златисто-кафяв
ти
и гласът ти
ти
и завесите
ти
и светлината
ти
ти
ти
и
аз
някъде там
до пианото
слушам
и тихо
потъвам
към теб

Октомври

небето се разпука като кестен
над кърваво-златистия парад
от листа по мокрия асфалт и тази есен.

дълбоки стъпки-белези в калта,
оставили в земята мимолетни рани,
се изпълниха с кръвта-вода.

и с тежък дъх на гнило и на дъжд
той долетя като червена птица,
прострял крилете си над всичко. изведнъж.

и в следващия миг светът си спомни
сред този пръв пронизващ маскарад на есента -
октомври. октомври. октомври.

Свободна

... И нека който грях не е извършил,
той пръв да хвърли камък върху нея.
Тя дала е, но не и свойта същност,
и от никого тя даром не е взела.
Живот на птица-скитница, летяла
към хоризонтите на толкова морета...
И по своя тежък път е спряла
само да погледа към небето.
Все още няма я тежащата умора
и нищо тя не носи на крилете си.
Все още мъничките земни хора
не могат да я стигнат със ръцете си.
Тя не е бягала, тя само е летяла.
И в нейните пера живее вятър.
Не е поискала да бъде снежнобяла,
затова изцапана е с цветове на лято.
Тя ще умре сама - като орлите,
последния си дъх поела в полет.
Но още, още дълго ще се скита
с живителния дъжд на всяка пролет,
и с неговите капки ще достигне
до малките криле на таз след нея.
Ще ги изцапа с цветна кал и ще надигне
перата в тях. И вечно ще живее.

Freedom

Catch me if you can
I'm falling free
I am free
More than any man
Has been or will be

Didn't you know
concrete angels cannot fly?
You are free
Until you fall
How does it feel to die?

Let
me
go.

Моя есен

Целунах септември
и вдишах мъгла.
Есента се изсипа дъждовна,
а аз съм сама,
аз съм сама.

Септември ми даде
в очите дъжда -
аз исках да плача,
но нито сълза,
нито сълза.

Вятърът сряза
косата ми - тя
се разпръсна с листата.
А аз съм сама,
аз съм сама.

Целунах септември
и вдишах мъгла.
Над мене и в мене вали есента.
Но нито сълза.
Нито сълза.

My Night Requiem

stare at the spider
on the wall
when the lights go out
lie naked in a dark room
suffocating
under the weight of air
on your chest
choke with air
my hair
all over my shoulders
around my neck
will strangle me
the clock is ticking
my heart will stop
with it
not moving
for so long
only minutes have passed
millions of minutes
only a second more
on the edge of sleep
and then
fall
inside
the nightmares
will fill the gap
where pain has to be


P.S. Written a few days ago about 4 a.m. after watching Requiem for a Dream again => should not be taken seriously. I know it's fucked.

Буря

Гръмотевици като далечни изстрели
разцепиха небето. И кърви.
Птиците-куршуми го пронизаха
с криле безмилостни и лъскави очи.

Светкавици прорязани дълбоко
в плътта му синя, почерняла от тъга
белязват го със свойта светла диря,
а то притихва в кратък миг едва

и отново прогърмява с ярка болка,
разкъсано от капчици вода -
милиони малки бляскащи иглички,
пронизващи очите на света.

Тогава с гръм последен, сякаш удар,
се спира бурята и пада тишина.
Остава само споменът за нея -
една дъга над мократа трева.

Предчувствие за лято

Кавалкади от забързаните стъпки
на хората по топлия асфалт
пак ще зазвучат и тази сутрин
от шарения летен фестивал.

Липите ще шумят по тротоара
със своите дървесни гласове,
заглъхващи в шума на карнавала
от думи, стъпки, сплетени ръце.

И летният Бургас ще се събуди,
отново осъзнал, че младостта
идва като ято пеперуди
за да намери своята съдба

някъде по неговите улици.
И той, обсипан с гларуси, солен,
пак ще ги гледа как се губят
и намират се отново някой ден,

всички тези хора по асфалта,
крачещи под летните липи.
И цялата му пъстрост карнавална
във стъпките им шумно ще кипи.

More Rubbish

Well well well. No more song lyrics for a while. xD
I thought there were no more of my pitiful attempts from last year, but I found one more - the most pitiful...


* * *

eyes full of rain
there's nothing to gain
but so much to lose
what do you choose?
to rain, rain, rain, rain
'till you drown all the pain
or wait, wait, wait, wait
'till it becomes so late
that you can no longer sleep
nor can you weep
and then you will wait
'till you lose all the faith
that a morning would come...

... but you'll then see the sun.


Okay, now I think this was the last one (in English).

анти-дъждовно настроение

стига толкова облачни стихове,
стига толкова ритми за дъжд.
искам песен от моите викове -
неприкрити от мен да струят.


п.п. ъъ, не... май нямам обяснение за това.

Memories of Snow

In the mood for writing in English.
So...
I was looking at my old stuff (old stuff = rubbish from last year) and found a couple of things I thought I wanted to post. The order is chronological, as far as I can remember.


when

when the sunrays of summer were fire
that burned the skin to the flesh
and golden eyes, painfully tired
stared up, sleeplessly red
when no one was there to save you
and you, all alone, just lay down
needing to breathe but afraid to
and quietly wishing to cry
i was somewhere, hopelessly searching
didn't know i was looking for you
while you lay there, alone in the sunshine,
under the summer sky, painfully blue


Frozen

The fire burned the autumn leaves
And winter comes with storms.
Fly along with the cold wind
Over the fields of snow
The sun left earth without its shine
Under cold steel clouds.
The frozen breath of snowy skies
Envelopes the winter's heart
Blinded by the white storm, eyes
Look with empty gaze.
Hands bounded by the heavy ice
Grip tight to stop the pain
Snow falls like silky curtains
Down from the silent sky.
Endless cold white circles
Are drawn by winter's cries


These two are the only ones that could go on here without me spending a couple of hours editing them.

And just some fragment of I don’t know what… It could make a nice story if I developed the idea some more…


For a moment in the dark, I existed only as the twisted reflection of a shadow, until the rain washed it from the window. The next minute or eon all that was left was the memory of my touch on the glass, as I stood still and waited. Nothing happened.

I breathed again.


P.S. I’ll post the other stuff too when I edit it. If I find all of it. I feel like posting everything, even though I’m not sure I will…

Малко лигня в стихотворна форма

искаш ли да плачем?
като летен дъжд,
падащ по земята.
някак изведнъж,
като кратка буря
сред юлска топлина,
тополите да брулим.
да слушаме дъжда,
като сиви птици
с намокрени крила.
на свойте черни жици
те чакат и мълчат.
искаш ли да плачем?
и после да мълчим.
само ще ми кажеш
още ли боли.
искаш ли да плачем?
и после тишина.
и после да е леко,
като след дъжда.


П.П. Това се позачудих да го пускам ли, понеже не се кефя нито на идеята, нито на изпълнението, но пък си бях решила, че ще пускам всякакъв боклук тука, така че...
П.П.2 Разни хора, с чийто начин на мислене по default не съм съгласна, бяха вдъхновението. xD То затова е по-зле и от обикновено.

бурна пеперудена пролет?

ако знаех какво искам да кажа с тези двете... неща... или със заглавието на поста, щях да го споделя. за съжаление не знам...

I

през пролетта не идват бури.
само пролетният дъжд.
и няма кой да ме събуди.
и няма никой в тази ръж.

през пролетта не идват бури.
през пролетта цъфтят цветя.
и няма кой да ме събуди.
иска ми се да летя...

през пролетта не идват бури.
тя е светла и добра.
и няма кой да ме събуди.
защото мислят, че не спя.

през пролетта не идват бури...
а живее буря в мен.
и няма кой да ме събуди.
никой толкова студен...

"през пролетта не идват бури",
шепнат новите листа.
"и няма кой да те събуди,
защото ти си тук сама".

II

през пролетта не идват бури.
тя е бурна и без тях.
и всяка сутрин ще се будя...
ако всяка вечер спя.

пролетта пречиства, казват.
дава нови начала.
дава нови пеперуди.
и ме учи да летя...

болката пречиства, казват.
също като пролетта.
дали я мерим в пеперуди?
или в откъснати крила?

всяка сутрин ще се будя,
ако всяка вечер спя.
но имам много пеперуди.
с много пърхащи крила.

през пролетта не идват бури.
тя ме учи да летя.
с пъстроцветни пеперуди,
пърхащи с безброй крила.