ако знаех какво искам да кажа с тези двете... неща... или със заглавието на поста, щях да го споделя. за съжаление не знам...
I
през пролетта не идват бури.
само пролетният дъжд.
и няма кой да ме събуди.
и няма никой в тази ръж.
през пролетта не идват бури.
през пролетта цъфтят цветя.
и няма кой да ме събуди.
иска ми се да летя...
през пролетта не идват бури.
тя е светла и добра.
и няма кой да ме събуди.
защото мислят, че не спя.
през пролетта не идват бури...
а живее буря в мен.
и няма кой да ме събуди.
никой толкова студен...
"през пролетта не идват бури",
шепнат новите листа.
"и няма кой да те събуди,
защото ти си тук сама".
II
през пролетта не идват бури.
тя е бурна и без тях.
и всяка сутрин ще се будя...
ако всяка вечер спя.
пролетта пречиства, казват.
дава нови начала.
дава нови пеперуди.
и ме учи да летя...
болката пречиства, казват.
също като пролетта.
дали я мерим в пеперуди?
или в откъснати крила?
всяка сутрин ще се будя,
ако всяка вечер спя.
но имам много пеперуди.
с много пърхащи крила.
през пролетта не идват бури.
тя ме учи да летя.
с пъстроцветни пеперуди,
пърхащи с безброй крила.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment