Октомври

небето се разпука като кестен
над кърваво-златистия парад
от листа по мокрия асфалт и тази есен.

дълбоки стъпки-белези в калта,
оставили в земята мимолетни рани,
се изпълниха с кръвта-вода.

и с тежък дъх на гнило и на дъжд
той долетя като червена птица,
прострял крилете си над всичко. изведнъж.

и в следващия миг светът си спомни
сред този пръв пронизващ маскарад на есента -
октомври. октомври. октомври.