Буря

Гръмотевици като далечни изстрели
разцепиха небето. И кърви.
Птиците-куршуми го пронизаха
с криле безмилостни и лъскави очи.

Светкавици прорязани дълбоко
в плътта му синя, почерняла от тъга
белязват го със свойта светла диря,
а то притихва в кратък миг едва

и отново прогърмява с ярка болка,
разкъсано от капчици вода -
милиони малки бляскащи иглички,
пронизващи очите на света.

Тогава с гръм последен, сякаш удар,
се спира бурята и пада тишина.
Остава само споменът за нея -
една дъга над мократа трева.