11 September 2010

Моя есен

Целунах септември
и вдишах мъгла.
Есента се изсипа дъждовна,
а аз съм сама,
аз съм сама.

Септември ми даде
в очите дъжда -
аз исках да плача,
но нито сълза,
нито сълза.

Вятърът сряза
косата ми - тя
се разпръсна с листата.
А аз съм сама,
аз съм сама.

Целунах септември
и вдишах мъгла.
Над мене и в мене вали есента.
Но нито сълза.
Нито сълза.

8 comments:

  1. Ах, мое изплагиядствано заглавие, ах!
    Доста лицемерно от страна на човек който сам си отряза косата, нарочно не искаше да плаче и копнееше за дъжд, училище и есен.
    Но поне добре написано. Thumbs up!

    ReplyDelete
  2. Ти кога ще спреш да мислиш, че аз п о м н я какви заглавия съм чела и някакви такива неща? xD
    Заглавието го мислих към 40 минути, можеш да питаш Ел.
    Това, ако искаш да знаеш, е искрено, а на училище все пак ми се ходи.

    ReplyDelete
  3. Искрено. Значи наистина си променяш мнението на 5 минути. Well well. If you still got the crying problem, you're gonna feel every bit of pain that goes with it. It was you and only you that caused it to yourself, after all.

    ReplyDelete
  4. Не си променям мнението на 5 минути. Просто съм способна да имам две противоречащи си мнения, защото нещата винаги си имат две страни.

    ReplyDelete
  5. Голямата способност, видиш ли. Надявам се не ми е забранено да се дразня, нали? Две противоречиви мнения, от сорта на да се хвалиш, че си си решила да не плачеш и успяваш, и едновременно с това да се оплакваш, че не можеш да плачеш, двете в разстояние на един ден, ми изглеждат лицемерни, съжалявам. Колкото и да ми говориш, че нещата си имат две страни, просто няма да промениш как ми изглежда това. Както и да ти изглежда на теб.

    ReplyDelete
  6. Не ти е забранено да се дразниш. Разстоянието не е един ден, и мисля, че на мен пък не ми е забранено да решавам неща и да си променям решенията. И не се оплаквам. Това е нещото, което не можа да го разбереш. Шибаното нещо е просто настроение.

    ReplyDelete
  7. Разбирам го достатъчно добре. Това което ТИ не разбра е, че начинът по който аз го възприемам просто е различен от начинът по който ти го възприемаш. Не беше критика към теб. Каквото и да е то за теб не променя как то ми изглежда на мен. Ако на мен ми изглежда като лицемерие и оплакване, се дразня, въпреки че за теб не е такова. Като пишеш нещо, не можеш да очакваш всички да го разбират по същия начин като таб. Толкова за свободата на интерпретацията.

    ReplyDelete
  8. Нищо не очаквам. Просто зарежи.

    ReplyDelete