ти
с твоите движения
които оставят след тебе
следи
златисто-кафяви
и дълбоки
дълбоко
в тъмносиньото
на завесите
ти
в кутия от дърво и кадифе
се взираш в прожектора
и той в теб
и
ти
събаряш стени
чупиш стъклени завеси
докато
музиката се вкопчва в теб
и те движи
докато трае магията
ти
мълчиш
шепнеш
викаш
ти
и погледа ти
дълбоко-златисто-кафяв
ти
и гласът ти
ти
и завесите
ти
и светлината
ти
ти
ти
и
аз
някъде там
до пианото
слушам
и тихо
потъвам
към теб
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment