Буря

Гръмотевици като далечни изстрели
разцепиха небето. И кърви.
Птиците-куршуми го пронизаха
с криле безмилостни и лъскави очи.

Светкавици прорязани дълбоко
в плътта му синя, почерняла от тъга
белязват го със свойта светла диря,
а то притихва в кратък миг едва

и отново прогърмява с ярка болка,
разкъсано от капчици вода -
милиони малки бляскащи иглички,
пронизващи очите на света.

Тогава с гръм последен, сякаш удар,
се спира бурята и пада тишина.
Остава само споменът за нея -
една дъга над мократа трева.

Предчувствие за лято

Кавалкади от забързаните стъпки
на хората по топлия асфалт
пак ще зазвучат и тази сутрин
от шарения летен фестивал.

Липите ще шумят по тротоара
със своите дървесни гласове,
заглъхващи в шума на карнавала
от думи, стъпки, сплетени ръце.

И летният Бургас ще се събуди,
отново осъзнал, че младостта
идва като ято пеперуди
за да намери своята съдба

някъде по неговите улици.
И той, обсипан с гларуси, солен,
пак ще ги гледа как се губят
и намират се отново някой ден,

всички тези хора по асфалта,
крачещи под летните липи.
И цялата му пъстрост карнавална
във стъпките им шумно ще кипи.

Grasp

This image has been in my mind for quite a long time now (wonder why...), so I just drew it.


The original picture:




Photoshop-ed a bit:








Photoshop-ed a lot:

On the Morning Dew

At the border of the plain where suddenly the forest dies
On the first day of the season
When the moon will shine full in the sky
I will wait for you there bathed by a magic light
I will wait, I will pray for this moment to become alive
For this night I will see you as an elf clad in leaves
You are going to see myself the fairy of your secret dreams
Even if all this belongs to worlds of fantasy
For this time, only tonight everything is fair, belongs to me
One night fantasy...

Live my every breath, my every touch, my every single sigh
Seizing hold of every glance
As the day's passing by begins a wonderful sight
Dancing on the morning dew, the dawn has come only for you
I look up at the sky for the stars to be my guide
At the border of the plain where suddenly the forest dies
On the first day of the season
When the moon will shine full in the sky
I waited for you there bathed by a magic light
I have waited, I have prayed and this moment has become alive
One night fantasy...

Live my every breath, my every touch, my every single sigh
Seizing hold of every glance
As the day's passing by begins a wonderful sight
Dancing on the morning dew, the dawn has come only for you
I look up at the sky for the stars to be my guide

The Thin Line Between Pain and Pleasure

The original picture...




... and Photoshop-ed a bit...








... and Photoshop-ed a lot. XD

Спешно се нуждая от кафе и прегръдка.

Хей, аз съм старата аз. Тази, дето живееше до Морската, сутрин слушаше гларусите докато вървеше към училище по Богориди, и дето можеше да остане будна и да дочака слънцето, без от това да боли. И дето пишеше стихове на онези листи със сините и розови редове, никога преди полунощ. И морето. И моста. И сутрините с вятъра, и как исках и аз да го погаля, и светлото небе. И лебедите оня път като тичахме. Спомних си. Няма вече да се върна, не и наистина.

Сега никакви стихове. Никакви.
Кога спрях да пиша на онези листчета?

Звуча... Меланхолично ли, носталгично ли... Малко заспало ли... Хм.

Искам кафе. Дълго кафе без захар.

What if...

... you looked at flowers from below...



... or could fall through a tunnel of leaves...



... or lay on the ground until you feel like a blade of grass...



... or could gently touch the tree-tops with the tips of your wings...



... or stared straight into the sun?