Buried Alive

Take the time just to listen
When the voices screaming are much too loud
Take a look in the distance
Try and see it all

Chances are that you might find
That we share a common discomfort now
I feel I'm walking a fine line
Tell me only if it's real

Still I'm on my way
(On and on it goes)
Vacant hope to take

Hey!
I can't live in here for another day
Darkness has kept the light concealed
Grim as ever
Hold on to faith as I dig another grave
Meanwhile the mice endure the wheel
Real as ever
And it seems I've been buried alive

I walk the fields through the fire
Taking steps until I found solid ground
Followed dreams, reaching higher
Couldn't survive the fall

Much has changed since the last time
And I feel a little less certain now
You know I jumped at the first sign
Tell me only if it's real

Memories seem to fade
(On and on it goes)
Wash my view away

Hey!
I can't live in here for another day
Darkness has kept the light concealed
Grim as ever
Hold on to faith as I dig another grave
Meanwhile the mice endure the wheel
Real as ever
And I'm chained like a slave
Trapped in the dark
Slammed all the locks
Death calls my name
And it seems I've been buried alive

Take you down now
Burn it all out
Throw you all around
Get your fuckin' hands off me

What's it feel like?
Took the wrong route
Watch it fall apart
Now you're knockin' at the wrong gate

For you to pay the toll
A price for you alone
The only deal you'll find
I'll gladly take your soul

While it seems sick
Sober up quick
Psycho lunatic crushing you with
Hands of fate

Shame to find out
When it's too late
But you're all the same
Trapped inside, Inferno awaits

Evil thoughts can hide
I'll help release the mind
I'll peel away the skin
Release the dark within

This is now your life
Strike you from the light
This is now your life
Die, buried alive

Ами ако не бях...?

Първо всичко гореше, после всичко тлееше. Есента догаря. Само че есените догарят бавно, затова има още много време до зимата.
И после всичко имаше някакъв жълт оттенък като в онези сънища - дори небето и паважа. За момент даже се изплаших, че може би сънувам, защото не бях виждала нещо такова наяве. Не мислех, че наистина става. Но така си беше - жълто, или може би жълтеникаво, съвсем всичко. Като наложено върху всички други цветове. Още се чудя дали не е от мен, дали нещо не ми се е объркало с очите. Но мисля, че не, защото когато излязох навън, не беше жълто.
Даже беше синьо. Липсваше ми синьото небе, а рядко съм виждала по-синьо от тукашното. И имаше красиви облаци.
Чудех се на коя страна да гледам, винаги ми се случва, когато слънцето залязва. Все едно искам да видя всичко за последно, преди да стане тъмно и да не си личат цветовете. А те като за последно са още по-ярки.
За момент се зачудих да се обърна ли. Обърнах се. И в главата ми от само себе си изскочи, "Господи, ами ако не бях погледнала?"
Случва ми се за втори път днес. Ами ако не бях останала?
Вече става тъмно, малко по малко. Дните са от нещата, които умират най-красиво.

Октомври

небето се разпука като кестен
над кърваво-златистия парад
от листа по мокрия асфалт и тази есен.

дълбоки стъпки-белези в калта,
оставили в земята мимолетни рани,
се изпълниха с кръвта-вода.

и с тежък дъх на гнило и на дъжд
той долетя като червена птица,
прострял крилете си над всичко. изведнъж.

и в следващия миг светът си спомни
сред този пръв пронизващ маскарад на есента -
октомври. октомври. октомври.