Keep Talking

For millions of years mankind lived just like the animals
Then something happenend which unleashed the power of our imagination
We learned to talk

There's a silence surrounding me
I can't seem to think straight
I sit in the corner
No one can bother me
I think I should speak now
(Why won't you talk to me)
I can't seem to speak now
(You never talk to me)
My words won't come out right
(What are you thinking)
I feel like I'm drowning
(What are you feeling)
I'm feeling weak now
(Why won't you talk to me)
But I can't show my weakness
(You never talk to me)
I sometimes wonder
(What are you thinking)
Where do we go from here
(What are you feeling)

It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking

(Why won't you talk to me)
I feel like I'm drowning
(You never talk to me)
You know I can't breathe now
(What are you thinking)
We're going nowhere
(What are you feeling)
We're going nowhere

Why won't you talk to me
You never talk to me
What are you thinking
Where do we go from here

It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking

Coming Back to Life

Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and helpless

Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of lifeand the seeds of change were planted
Outside the rain fell dark and slow

While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through our silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life

I took a heavenly ride through our silence
I knew the waiting had begun
And headed straight into the shining sun

бурна пеперудена пролет?

ако знаех какво искам да кажа с тези двете... неща... или със заглавието на поста, щях да го споделя. за съжаление не знам...

I

през пролетта не идват бури.
само пролетният дъжд.
и няма кой да ме събуди.
и няма никой в тази ръж.

през пролетта не идват бури.
през пролетта цъфтят цветя.
и няма кой да ме събуди.
иска ми се да летя...

през пролетта не идват бури.
тя е светла и добра.
и няма кой да ме събуди.
защото мислят, че не спя.

през пролетта не идват бури...
а живее буря в мен.
и няма кой да ме събуди.
никой толкова студен...

"през пролетта не идват бури",
шепнат новите листа.
"и няма кой да те събуди,
защото ти си тук сама".

II

през пролетта не идват бури.
тя е бурна и без тях.
и всяка сутрин ще се будя...
ако всяка вечер спя.

пролетта пречиства, казват.
дава нови начала.
дава нови пеперуди.
и ме учи да летя...

болката пречиства, казват.
също като пролетта.
дали я мерим в пеперуди?
или в откъснати крила?

всяка сутрин ще се будя,
ако всяка вечер спя.
но имам много пеперуди.
с много пърхащи крила.

през пролетта не идват бури.
тя ме учи да летя.
с пъстроцветни пеперуди,
пърхащи с безброй крила.

Hello

Хей... Аз съм тук. Всъщност практически не съм тук, защото е много трудно да си на място, което съществува само под формата на URL. Ама това не ми пречи да игнорирам този факт и да съм тук.
Което само по себе си няма никакво значение, защото вероятно и този блог ще зарежа като предните опити. Нищо, де.

Тук няма да има нищо специално. Но ще има много не-специални неща, ако съм достатъчно постоянна да пиша по-често от веднъж месечно.

Най-важното за потенциалния читател (горкият/та той/тя) е да знае, че аз никога не трябва да бъда приемана насериозно. Освен ако кажа, че съм сериозна. Но тогава най-вероятно просто си мисля, че съм сериозна.

Е... Толкова, пък ще видим какво ще стане.