Свободна

... И нека който грях не е извършил,
той пръв да хвърли камък върху нея.
Тя дала е, но не и свойта същност,
и от никого тя даром не е взела.
Живот на птица-скитница, летяла
към хоризонтите на толкова морета...
И по своя тежък път е спряла
само да погледа към небето.
Все още няма я тежащата умора
и нищо тя не носи на крилете си.
Все още мъничките земни хора
не могат да я стигнат със ръцете си.
Тя не е бягала, тя само е летяла.
И в нейните пера живее вятър.
Не е поискала да бъде снежнобяла,
затова изцапана е с цветове на лято.
Тя ще умре сама - като орлите,
последния си дъх поела в полет.
Но още, още дълго ще се скита
с живителния дъжд на всяка пролет,
и с неговите капки ще достигне
до малките криле на таз след нея.
Ще ги изцапа с цветна кал и ще надигне
перата в тях. И вечно ще живее.